Част 3: Общо поведение в джагите

Управление на напрежението

Първото нещо, което трябва да се знае е, че няма играч, за който да няма напрежение. Формата, която то придобива, обаче, е различна за всеки. Това значи, че в един мач във всеки един момент, който ни се струва важен се появява напрежението. В този момент или оставяме напрежението както си е и неизбежно страдаме, или го трансофрмираме, т.е. да играем по-добре. Това за съжаление не е лесно звсички. Трябва обаче да се запомни, че страдаме повече от напрежението във части от играта, които се чувстваме несигурни или в които неочаквано в този момент не върви. Най-общо се забелязва, че един нападател, който е уверен в подаванията не страда от напрежението, когато трябва да подаде важна топка, особено когато преди е успявал да подаде добър процент от пасовете.  Обратното, нападател, който е чувства слаб в подаването лесно губи почва под краката, когато бъде блокиран няколко пъти от противника, защото това само потвърждава неговите съмнения в собственото си ниво на пасовете.

Когато говорим за трансформиране на напрежението, обикновено става въпрос за първия пример. Когато трябва да подаде важна топка, напрежението над нападателя зависи от важността на тази топка. Знаейки, че е силен в тази част на играта той ще трансформира този момент, който някой под напрежение би нарекъл „предопределен“, в момент, който му се дава шанс да покаже таланта и силата си. Така се забелязва разликата между играч, който страда от напрежението и такъв, който го трансформира в своя полза.

Този, който страда от напрежението започва като се съмнява в силата си, после се самоубеждава подсъзнателно в своите недостатъци в част от играта и завършва с доказателство от страна на противника на тези недостатъци. Той се подготвя за фаталните резултати и усеща това като болезнено изпитание. Този, който трансформира напрежението стопира тази фаза и остава нясно с уменията си да подаде, което го поставя на друго ниво: желанието да накара противника да изстрада цялото му ноу-хау, има чувство на възбуда от идеята за паса, защото знае, че ще успее да подаде. Той усеща тази фаза като приятно изпитание като се проектира в бъдещето.

От този конкретен пример, могат да се извлекат няколко съвета. Явно е, че за да се справи играча с напрежението, трябва повече да тренира в частите от играта в които се чувства слаб. Това обаче понякога е по-сложно отколкото звучи. За щастие има и още един метод.

Можем да кажем, че играча се чувства слаб в дадена част от играта, когато има малък процент успеваемост, но също така и като се сравнява със специалистите в тази област. Това си остава само състояние на духа. И като всяко състояние на духа, то може де се промени чрез самовнушение. Всъщност е възможно по време на един мач да изолираме всички принципи, които управляват нашите предразсъдъци за дадена част от играта като си „изпразни главата“ (форма на концентрация). Можем да си самовнушим по един конкретен и сигурен начин „сила“, в който и да е аспект на играта. Ефективността на този метод варира от силата ни на самоубеждение. Това обаче си остава теоретичен метод, който може да бъде от допълнителна ползва за някои играчи. Сигурният начин за справяне с напрежението си остава само тренировката.

Автор: LudovicNeri (RSBF)
Превод: Валентин Симеонов