Част 5: Общо поведение в джагите

Общи тактики приложими в турнири

В голямата си част, по-големите турнири се развиват в две фази. Първончалн фаза – „квалификации“ и фаза на елиминиации. Подходът към двете фази е различен.

  1. Квалификациите: най-често участниците във фазата на квалификации трябва да постигнат минимален брой победи за да достигнат втората фаза, което прави придава относителна важност на фазата, защото човек има право на повече грешни стъпки. Въпреки това отпусната и аматьорска игра може да се окаже нож с две остриета, защото никога не се знае каква ще е формата и мотивацията на играчите, които ще срещнем. Всъщност, когато играча се чувства достатъчно силен да мине квалификациите „без да си дава зор“, има тенденция да играе освободено всеки един от мачовете. Но трябва де запомнят трите основни групи потенциални противници: тези с предполагаемо високо, средно и ниско ниво на играта. Слабите играчи са опасни, защото играят на максимум всеки свой мач, защото осъзнават, че имат малки шансове за успех. Те играят като във фаза на елиминации. Силните играчи, мотивирани или не са винаги заплаха. Сред тези със средно ниво се намират както играчи, които играят намаксимума, така и такива, които играят по-отпуснато. Всичко е да знаем къде сме позиционирани.При всички положения обаче, фазата на квалификациите не е просто формалност. За да си позволите да играете отпуснато в квалификациите трябва да имате толкова високо ниво, че да можете да сте равностойни или да победите силните, но неконцентрирани отбори, систематично да побеждават слабите отбори и обикновено да побеждавате средните, отпуснати отбори. Ако сте на това ниво е много интересно да играете освободено и спокойно. Това позволява да не изразходвате концентрацията си и също така да тренирате тематично. Например: трениране на вратаря срещу нападателни стилове, които са непривични за неговия клуб, трениране на нападателя в блокиране на различни стилове пасове, ефективност на нападателя срещу някои варианти на пазане, подавания от защитника към нападателя и т.н. С други думи, колкото може повече тактики и техники да се експериментират в играта на квалификации, които може да потрябват по-късно.
     
  2. Елиминации –често се казва, че тогава започва истинския турнир. Това не е грешно по ред причини. В този момент вече няма право на грешки. Това е момента на изпитание. По тази причина и много играчи усещат голямо напрежение: отдават твърде много значение на събитието. Това е кулминацията на всичко, за което са се подготвяли: тактически разсъждения, физически и технически тренировки, методи за концентрация и управление на напрежението. Трябва да се запомни, че това е основния момент и почти единствения, който ни позволява да проверим нашия прогрес и нашите теории: това е момента на практиката. Трябва да си дадем нужните средства да ги приложим. Затова, още един път, от първостепенна важност е да се управлява напрежението, за да може да бъдем в оптимална форма. Без това, нашите теории никога няма да бъдат проверени. Изводът от това е да бъдем умствено устроени да изпитаме един привилигирован момент в търсене на удовлетворение или възхваляване, който трябва преди всичко да бъде възбуждащ, а не да се възприема като фатално изпитание с Дамоклев меч над главата. Друга особеност на тази фаза, която може да бъде интересна е, че всеки мач се игра до две от три игри. Това може да се използва по няколко начина. Това може да направи по-относително възприятието за „фаталната“ елиминация, като си каже играча, че може да се върне след една загубена игра. За други играчи, това е възможността да покажат своите таланти на наблюдатели и тактици. Всъщност, често този, който най-добре е наблюдавал и анализирал играта на противника, той печели мача, дори и да е загубил първата игра. По този начин може да се трансформира напрежението, ако знае, че е добър тактик, дори и когато се изправя срещу технически по-добър противник. На края, но тази тактика е опасна и не се препоръчва на всички, в случай, че е спечелена първата игра и ако не се усеща особено напрежение, може да се окаже ценно да се изпусне втората игра, ако не е започнала добре. След като играчът е преценил, че резултата във втората игра е трудно да се обърне или това би станало с много големи усилия, предимството да се остави тази игра е, че през това време играча си почива, не издава играта си и същевременно наблюдава играта на противника. Всъщност, оказвайки средна съпротива, противника ще трябва все пак да използва техниките и тактиките си на максимум за спечели играта.От друга страна, само изиграваме друга игра с други тактики – очевидно по-малко ефективни – което ни изхабява козовете. Още повече, бидейки добър тактик, би трябвало да може да анализира основните части от противниковата игра. В краен случай, отново прилагаме всички възможни сили в играта използвайки наученото през предните игри.

На края, не трябва да се забравя това, което видяхме във втората част: концентрацията не е безкрайна. Като гориво, тя се консумира и намалява, когато я използваме. Тя използва огромно количество умствена енергия. Следователно трябвада се използва разумно, в правилния момент и да се пази. Също е важно да си „изпазваме главата“ след всеки мач, отделяйки си същевременно нужното време за почивка и отпускане, за да се възвърнат ресурсите (техники на йога).

На края, може също да е важно да изучаваме своя бъдещ съперник гледайки неговия мач, когато имаме такава възможност. Това може да ни доведе до стратегия, която да използваме според силните и слабите му страни (например, ще се опитаме да го пресираме в слабите му страни). Още повече, в началото на мача срещу този противник, няма или ще има малко изненади за някои части на неговата игра. Може да се окаже също, че вече познаваме този противник от предишен турнир. Дори и в този случай, не познаваме моментната му форма. Може страни, които мислим че са му силни да са му слаби в този ден и обратно. Затова е винаги полезно.

Автор: LudovicNeri (RSBF)
Превод: Валентин Симеонов