Част 3: Спиране и пазене

Спиране и пазене

Въведение: следващите части третират само различните стилове на пазене. Очевидно не може да се изработи тип пазене ефективен срещу всички видове атака, нито да кажем, че един стил е по-добър от друг. Всеки нападател има различна игра, за която трябва да предпочетем един или друг стил на пазене. За това обаче е нужно едновременно да изучим всички стилове на игра и да пазим за продължителен период срещу всякакви възможни нападатели. Ще забележим по принцип, че най-добрия вратар срещу определен нападател е този, който често играе срещу него, обикновено в един клуб. Честотата на мачовете срещу един играч и натрупания опит за различнтие стилове игра си остава най-добрата гаранция за пазане срещу този играч. Можем да разгледаме сблъсъка между нападател и вратар като мач в мача. Всъщност, целта, която трябва да постигне вратаря е да се наложи над противника – да му наложи своя ритъм, своя блъф, своя начин на мислене. Вратаря плете паяжина от капани срещу нападателя. И ако нападателя не ги разгадае, вратаря ще е почти осигурил победата в своя мини мач, поне за известно време. В крайна сметка, нападателя може би ще намери решения на тези проблеми, затова вратаря трябва да очаква това и да подготви нови капани, различни от първите.

a. Рефлекс.

Това е първата реакция, която един играч има, когато дебютира на врата. Повече от просто стил, рефлекса се използва при всички други стилове на пазене, защото се включва често при последния жест. Тук ще говорим само за чистия стил, който някои вратари използват. Пазенето чрез рефлекс е пазене чрез изчакване. Двата играча, които правят гарда могат да са близо един до друг или на разстояние, но хомогенни, т.е. зоната покрита от двата играча преди удара не надвишава половината врата. Те могат да са подредени до гредата или на разстояние от гредата:

Гард на разстояние от гредата позволява да се спечели от разстояние при дълъг удар. В същото време е уязвим за прав удар до гредата. Този недостатък се решава чрез гард до гредата, но той пък дава повече дистанция при дълъг удар. По същия начин можем да спечелим дистанция, като отворим разстоянието между двата играча, в който случай се откриваме за кръстосан или за къс удар. В крайна сметка си даваме сметка, че пазенето на рефлекс (от позиция на изчакване и тръгване когато видим удара) е подходящо за удари, които нито са много бързи, нито особено замаскирани. Всъщност дълъг и бърз удар, дори очевиден, често успява срещу този гард. Също и замаскиран но бавен удар има голям шанс, тъй кат при този гард вратаря обикновено тръгва при началото на удара.

В крайна сметка, за пазането на рефлекс, основната опасност идва от кръстосан удар или от удари на място, защото реагираме при началото на удара. В същото време трябва да разграничим три вида рефлекси. Може да тръгнем при потеглянето на топката, при потеглянето на играча или при потеглянето на ръката на противника. Ако стартираме при движението на топката вече не рискуваме удар на място, но губим време за дълъг удар. Обратното се случва ако стартираме плонжа при потеглянето на играча. Третият вариант е най-рядък и най-комплексен, защото се прилага ефективно сами при някои играчи. Ще забележим, че някои нападатели стискат дланта в момента на старта на удара. Това ни позволява да очакваме удара по-ефикасно. Друг интересен момент е, че може леко да променят захвата си според удара, който ще изпълнят. В този случай старт на плонжа при движението на ръката може да бъде доста ефективно, защото директно можем да „четем“ играта на нападателя, дори преди да е стрелял. Също така, някои играчи не променят позицията на ръката си, а позицията на тялото. Тогава принципа е същия. Друга индикация от нападателя е позицията на играчите му спрямо топката. Всъщност нападателите не изпълняват различните удари с еднаква позиция на топката. Остава само да запомним различните стартови точки и съответстващите им удари.

Обобщение:

Легенда: 1 = бавен удар, 2 = бърз удар, 3 = много бърз удар, т = реакция при потегляне на топчето, и = реакция при потегляне на играча, Х = подходящо, О = неподходящо, м = маскиран удар, нм = немаскиран удар

b. Блъф.

Пазенето с блъф  е определено най-често използвания метод от опитните вратари. Блъфът се състои в това да оставаяме дупки в гарда си и след това а ги блокираме в момента на удара. Забелязваме, че при този тип пазене, рефлекса си остава от първостепенна важност. Ако вратаря реагира бавно на започналия удар, блъфът му не служи за нищо. Противоположно на пазенето по рефлекс, пазенето чрез блъф е оснвно в движение. Това значи, че заемаме различни гардове, които оставят дупки за определени удари, като всеки следващ гард покрива дупките на предишния и т.н. Два параметъра се оказват важни – позиционирането на играчите и тайминга. За да е ефективен блъфа, трябва стриктно да запълваме дупките на предишния гард, което изисква точно позициониране на играчите при смяната. Тайминга, това е интервала от време, който разделя два гарда. Позиционирането и тайминга са свързани, защото колкото по-бързо сменяме гарда, толкова по-вероятно е позиционирането да не бъде прецизно, но и по-вероятно да затрудним нападателя. За това трябва да адаптираме тайминга си по този на нападателя. Ако той не се затруднява с тайминг от примерно 2 секунди, трябва да намалим този интервал. Въпреки това, някои нападатели се адаптират към всякакъв тайминг. Ако това е така, може би трябва да смените стила, пазенето с блъф може би не е подходящо.

Важно: има повече варианти на блъф, т.е. повече нива на реакция на мисълта. Следната алегория го демонстрира добре: Едно дете е шампион на игра на скрити топчета в своето училище. Тази игра представлява да се скрие едно топче в една от ръцете си. Играча срещу него трябва да познае в коя ръка е топчето. Ако познае печели топчето, ако не познае, трябва да даде едно от своите топчета на другия. Да предположим, че се забавляваме с тази малка игра в ролята на този, който трябва да познае къде е топчето. Първият опит е напълно случаен. Да приемем, че топчето е било в лявата му ръка. Вторият опит е значително по-коварен, защото той много се влияе от начина на мислене на този, който крие топчето. Първото ниво на мислене, бих казал дясната ръка, защото предполагам, че топчето е логично да е сменило ръката. Ако мисля второ ниво, трябва да кажа същата ръка, защото предугаждам естествената логика на другия. Детето е шампион в училището, защото е познавал нивото на своите съперници. Само първият опит е непредвидим. След това, според очакваното ниво на ругия, той избирал правилната ръка. Разбира се, съществуват безкрайност нива – трето, четвърто и т.н. Но мисъл трето ниво е да мислим, че другия мисли второ ниво и следователно трябва да посочим смяна на ръката за да спечелим топчето, което се свежда съответно отново до първо ниво. Нивата са безкрайност, но само две са полезни: първо и второ ниво.

c. Подготовка

„Подготовката“ е едновременно вариант на блъф и много опасен гард. Често се използва срещу много добри нападатели, срещу които нито един друг вариант не работи. Пазенето чрез подготовка представлява да се оставят систематично едни и същи дупки при началото на удара. Може да сме статични или в движение преди това, но в крайна сметка същите дупки биват оставени. Хитрината се състои в това, че това се променя в случай на важна топка. Пример: първите четири топки използвам случаен гард в движение. Но когато нападателя прави своя удар систематично се хвърлям като за дълъг удар, без да се впрягам от топчето играча или финтове. На петата топка, започвам със същия гард, но в момента на удара оставам на място или покривам къса. Това е системата на подготовката: ако нападателя види еднаквите дупки при предишните топки, най-вероятно ще избере отново къса или на място, защото ще очаква вратаря отново да се премести.  Трябва да отбележим обаче, че този гард е опасен и много случаен. За това ще го класифицираме като „пазене за краен случай“.

d. Статичен избор или по изборс блъф

Принципа на това пазене е да се оповаваме на прецизна статистика на ударит. Това в никакъв случай не може да е подходящ гард за началото на мача срещу непознат противник. По същия начин не се препоръчва срещу нападатели с много разнообразна или случайна игра. Този гард е най-ефикасен срещу играчи, чиято игра познаваме или поне основните им удари, и които играчи основно си служат с два три удара за да бележат. Ширината на вратата е горе долу 6 топки една до друга. Тази дължина може да се раздели по следния начин: първа греда, ¼, 2 топки в средата, една топка на ¾ и една топка на втора греда или „в дъното“:

Даваме си сметка също, че един играч (например вратаря) заема една дължина. Така можем да си направим прецизна статистика за нападателя: от 10 удара той стреля примерно 6 в дъното, 2 пъти на ¾ един път в центъра и един път на първа греда. Принципа на пазенето на база статистика е в този случай да позиционираме вратаря в дъното възможно по-често, когато нападателя прави своя удар.

Пазенето по избор с блъф е малко по-сложно. То взима предвид различните нива на блъф, които описахме по-рано. Когато ползваме гард в движение, имаме две възможности в момента на удара: - мислим първо ниво, т.е. ще преместим играчите да покрият дупките от предишния гард, или мислим второ ниво, т.е. предполагаме, че нападателя мисли, че ще се преместим в момента на удара и тогава нашата реакция ще е да не се преместим. Въпреки, че в основата е пазене с блъф, това си остава в същото време пазене „по избор“.

e. Изучаване на общи случаи – подходящи гардове

По принцип, един нападател разчита на 3 основни удара, които владее съвършено. Затова, ако не успяваме да го опазим, трябва да забележим основните му удари. Най-добрия начин тогава е да пазим 2 от неговите удари (защото разполагаме само с 2 играча да го опазим ! ) без да се грижим за останалите. Внимание! Този метод е валиден когато не сме намерили по-добър вариант да го опазим. На теория това би ни позволило да хващаме 2 от 3 негови удара. Очевидно няма да поставим играчите там от самото начало, а в момента на удара.

Това, което следва е преглед на най-често използваните гардове според три основни стила на класическа игра – дърпане, бутане и отворена ръка (европейско).

Дърпане: топката се движи от ляво надясно. Най-често използвания гард се нарича „нормален гард“, т.е. използвайки близкия защитник и вратаря, като вратаря винаги стои отляво на защитника (погледнато от зад вратата):

Крайната позиция при това пазене е много разнообразна: може да плонжираме с двата играча (рефлекс), само с вратаря или да ги разменим двата играча до гредите, за да стигнем до гард наречен „парижки“. Всъщност, повечето нападатели дърпат до ¾ или до втора греда. По този начин „парижкия“ гард ще блокира всички дълги удари (3/4, в дъното и кръстосани) със защитника. Вратарят блокира права на място:

Слабите страни на този гард са кръстосана на място, къса и квадратен на втора греда (който наричаме още L), който подминава защитника.

Когато плонжираме само с вратаря се получава гард наречен “фантомен гард“

Слабите му страни са къса, кръстосана и ¾ или втора греда в зависимост от позиционирането на вратаря.

За пазене на къси, разполагаме с четвърта финална позиция:

Можем след това да миксираме всички тези гардове и да измислим нови, но важното е да запомним ъглите и ударите, които можем да покрием с всеки играч.

Друг класически гард е „обратния гард“, използвайки този път далечния защитник и вратаря, като този път вратаря е отдясно на защитника:

Този ард е особено подходящ срещу нападатели, които нямат много добър удар на място, още повече кръстосан на място. Той има за цел основно да пази дългите със защитника и късите и на място с вратаря:

Този гард има предимство за хващане на дълги удари, дори и L за разлика от нормалния гард, но основния му недостатък е началната му позиция, при която има дупка за удар под ъгъл от място.

Бутане: топката се мести от дясно наляво. Точно също като горното, но сменяме огледано нормалния гард с обратен и т.н.

Отворена ръка (европейско): Преди началото на удара, топката се мести от центъра ту в позиция за дърпане, ту в позиция на бутане. В крайна сметка, удара често се изпълнява с късо движение, което го прави по-бърз, като може да е в посока дърпане или бутане, както и да е с начало центъра или не.

По принцип, прилагаме близък, стегнат гард в центъра при европейско, чийто удар може да се окаже кръстосан и ексцентричен. Оставяме винаги дупка на място, защото е много рядко използвано при европейското. Ако удара е обикновено прав до едната или другата греда и с начало центъра, ще предпочетем стегнат гард в началото и изцяло разтеглен гард в момента на удара:

Първи случай: кръстосано европейско, ексцентрично от страната на дърпане:

Важно: За от страната на бутане, лесно се прилага същия тип гард, но обърнат.

Втори случай: право европейско, центрирано:

Автор: Ludovic Neri (RSBF)
Превод: Валентин Симеонов